Най-голямата заблуда, която цари в Интернет пространството е, че снимки, като публикуваните от мен по-горе имат учредени авторски права. Да си автор на нещо, да имаш авторски права върху това нещо и да имаш учредени авторски права върху това нещо, са три съвсем различни неща в правото. Освен това, никой не може да черпи само права от учредените си авторски права върху нещо – той има и задължения. Едно от задълженията е ясно обозначено и лесно видимо авторско лого (също учредено с авторско право) на всяка снимка, която се публикува. Ето такава снимка не може да се препубликува от друг, без изричното разрешение на държателя с учредени авторски права върху тази снимка.
В България има
ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, който е в сила от 01.08.1993 г. Може да се види на този сайт:
http://copyrights.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE/ , или пък на
http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401 . Само осъдените, с влязла в сила присъда по този закон, са нарушители на закона.
Както вече писах по-горе, не желая конфронтация с колегите си по форум. Не е тук мястото да спорим кое е нарушение и на кой закон. Също така не е тук мястото да даваме обширни консултации по правни въпроси. Всеки сам, на основата на собствените си грамотност, опит, убеждения, морал, носи отговорност за действията си.
Тъй като имаше имаше изявено желание за повече духовност в ежедневието ни, и понеже за мен подобно желание е закон, моля :
СТИХИИТЕБуря над пътяБОЖЕ, ТВОЯ СВЕТЪЛ ГНЯВ СВЕЩЕН ЕИзлитанеСПЛИТАТ СЕ В СРЕБЪРНИ ЖИЦИ ЯТО ПОДГОНЕНИ ПТИЦИ. ЛИТНА И МОЯТА ПРОЛЕТ С ТЕХНИЯ ШЕМЕТЕН ПОЛЕТ…ПТИЦИ НА РАЗСЪМВАНЕЕдин нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.
Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.
Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.
Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън - подмамени от тях,
потърсихме ръцете си отново.
Е. ЕвтимовЖито на залезТАЛАЗНИ ВРЕТЕНИЛИ НИВИ СЪС ЗАЛЕЗА МЪЛВЯТ СЛОВА БЕЗСПИРНОПигментиПовелителката на мъжките сърца…Как ще спреш ти мене – скитницата волна, непокорната,
родната сестра на вятъра, водата и на виното,
за която е примамно непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – нестигнати, неминати.
МЕНЕ КАК ЩЕ СПРЕШ?КАЖИ МИ! Багряна--------------------------------------------------------------------------------------------------
Снимките са от Интернет
Георги