Собствено Търсене

Особености на златото от речните отложения в Панагюрско

Особености на златото от речните отложения в Панагюрско

Мнениеот redshift » Нед Сеп 30, 2012 9:50 pm

Въведение
Обект на изследване са минераложките особености на злато от речните отложения в Панагюрско. Това дава възможност да се изяснят неговите източници. Разсипното злато се е добивало в района още от дълбока древност. Задачите, които си поставяме са: изучаване морфологията и степента на механична обработка на златото, неговия химизъм и строеж и извеждане на основните му минераложки особености, като критерии за процесите на отлагане на разсипите и връзката с коренните източници.
Геоложка характеристика и изученост на района
Районът южно от гр. Панагюрище е слабо хълмист и с леко заоблени форми. Максималните относителни превишения са от 80 до 100 m. над огледалото на реките. Той се пресича от множество долове с дълбоко врязани стръмни брегове. През периодите с валежи по тях се стичат буйни потоци, които се вливат в реките Луда Яна и Тополница. Дебитът на потоците е от 0,58 и 3,2 m3/min през пролетта и през летните месеци пресъхват. Реките текът със средна скорост 1 m/sec и на места имат широко около 50 m разлято дъно, като левия бряг е често хълмист и стръмен. Терасите, които образува се разполагат главно по десния им бряг. При топене на снега и при силни дъждове реките прииждат стихийно, като причиняват бедствия. При нормално положение дебитът им е 4-10 m3/sec, а през летните месеци спада до 2 m3/sec.
По долините на р. Луда Яна и р. Тополница и техните притоци са образувани речни и терасовидни отложения, които са представени от разнообразни по големина скални късове, пясък и глинести материали. Чакълестият материал е с размери 10-15 cm. Късовете са често добре огладени с елипсовидна и овална форма. Материалът е твърде разнообразен: андезити, дацити, мергели, гранити гнайси. Същият материал, но по-уплътнен се наблюдава в речните тераси. На отделни места, като например в района на находище Радка се наблюдават и стари речни тераси в които е отложен същият материал с мощност до 5 m.
Обект на експлоатация са пегматитовите жили сред гранити. Тук са установени кварц-сулфидни жили с ниско съдържание на злато, без практическо значение. Медните орудявания в района са от медно-пиритен, меднопорфирен и жилен тип и са високо златоносни. В зоната им на окисление се формират железноокисни минерализации, съдържащи злато. Под формата на прослойки и ядки на границата на мергели с андезити се наблюдават манганови рудоотлагания, в които не е установено злато.
Златосъдържащите разсипи в района са включени в съвременния алувий на р. Луда Яна и Тополница. Дебелината им варира от 1 до 17 м.
Те представляват грубо наслоение на глини, пясъци и скални отломки и припокриват коренните скали. В речните отложения златото се концентрира твърде неравномерно в златоносни струи с ширина от няколко сантиметра до 1-2 m.
Находище на разсипно злато е проучено в терасата на р. Тополница при с. Калугерово. В речните отложения на р. Луда Яна преобладават късове от дацити, андезити, туфи и мергели, а в тези от р. Тополница − гранити, гранодиорити и пегматити. Късовете са добре заоблени и огладени и имат размери 15-20 cm в диаметър.
За провеждане на минераложките изследвания са подбрани шлихови проби от речните отложения на реките Луда Яна и Тополница. Шлихът е промиван при с. Баня, а също и между селата Попинци и Долно Левски и при с. Калугерово. Изследвани са 56 шлиха. От тях са заделени 1350 броя златинки. В състава на златосъдържащия шлих се наблюдават следните минерали-спътници на разсипното злато: титанит, епидот, гранат, амфибол, лимонитизиран пирит, хематит, биотит, пироксен, хлорит, малахит, азурит, рутил, апатит, пирит, скални отломки.
В единични проби от шлиха на р. Луда Яна се наблюдават халкопирит, тенантит и тетраедрит, молибденит, самородна мед.
Степента на механичната обработка на златото се влияе от следните фактори: характерът на вместващите първичното злато минерали, далечината на преноса от коренните източници, първичната морфология на златото, хидроложкия режим на водния приток и характера на пренасяния кластичен материал. При механичните въздействия на златинките по време на техния пренос се усилва корозията на повърхността им, появяват се повърхностни изменения и др. Визуалните изследвания на златото от речните отложения в Панагюрско ни даде възможност да го разделим на няколко морфоложки типа:
Фигура 1 и 2.JPG
Фигура 1 и 2.JPG (27.11 KiB) Прегледано 2532 пъти
I − съвършенно заоблено. Златинките са с овална форма (Фиг. 1), дебелопластинкови, капковидни и по-рядко дендритовидни. При някои пластинковидни златинки гладките краища са подвити (Фиг. 2) от допълнителни деформации в разсипите. Този тип злато е попаднало най-рано в разсипите и вероятно е преотложено от междинен колектор. То се характеризира с най-висока степен на механична обработка. Златото е яркожълто, което показва че е с висока пробност;
Фигура 3 и 4.JPG
II − среднозагладени златинки със закръглени контури и вълновидна грапава повърхност. Формата им е бучковидна, гъбеста (Фиг. 3), капковидна, дендритовидна, а също така се срещат тънки и дебели пластинки и овални люспи. Цветът на златинките е наситеножълт, но в сравнине с първия тип е по-блед, което показва по-ниската им пробност. По повърхността на златинките и в ямичките са отложени хематит (Фиг. 4), лимонит и железни хидроксиди, което е показател за това, че златото е свързано с коренни сулфидни находища;
Фигура 5 и 7.JPG
Фигура 5 и 7.JPG (30.26 KiB) Прегледано 2532 пъти
III− златинки с ръбести очертания. Формата им е пластинковидна (Фиг. 5), дендритовидна или бучковидна. Цветът е бледожълт в сравнение с първите два типа. Тези особености показват, че това е нископробно елувиално злато.
В изледваните шлихови проби от Панагюрско най-често срещано е среднозагладеното злато със закръглени контури. Съвършенно заоблените златинки се срещат на второ място и най-рядко тези с ръбести очертания. Размерите на златинките са различни (Фиг. 6). Най-често (над 90% от общото количество) са тези с размери от 0,1 до 0,5 mm. Обикновенно тези златинки са пластинковидни, добре до средно загладени, някои с огънати краища. В литературата това се обяснява, че по-слабата обработка на по-малките златинки се дължи на това, че те се промъкват по-дълбоко в разсипа и са по-добре защитени сред пясъците.
Фигура 6.JPG
Фигура 6.JPG (40.76 KiB) Прегледано 2532 пъти
Едрите по размери златинки са от 1 до 5 mm. Те представляват от 2 до 5 % от общата маса на изследваните проби (Фиг. 6). По-крупните златинки остават открити за механично въздействие на водния поток и поради тази причина са много добре заоблени, някои до съвършено загладени. Добре и полуобработените в различна степен загладени златинки съставляват най-много (над 90%) от общата маса. Те са и с най-висока пробност.
От 2 до 5% от общата маса на златото са необработените, ръбести, с неправилни резки контури златинки, които понякога са прораснали с кварц или със сулфиди. Те са с по-ниска пробност. Златото със значителна промяна по литературни данни е с най-дълъг престои в разсипите, продължителен транспорт и преотлагане в междинни колектори. Необработените и ръбести златинки постъпват сега от коренни източници или скоро са освободени от включващите ги минерални агрегати, чрез които са били пренасяни. Най-често те се срещат в речните отложения на р. Луда Яна по течението й до землището на с. Долно Левски.
Златото от речните отложения на р. Тополница е по-разнородно по степен на механична обработка. На едно и също място се отлагат златинки с различни размери и форма и с различен характер на повърхността им и прорастване с други минерали, като кварц, сулфиди и др. Различната по форма, размери и степен на механична обработка на злато е показател за различни коренни източници. Визуалните наблюдения и измервания в милиметри на размерите на златото, показаха, че дребното злато е по-силно сплеснато в сравнение с по-едрото (Фиг. 6). Вероятно златото се транспортира в рудни или скални късове, където е включено първично. При механичното въздействие (удари, вибрации и др.) златото се освобождава от минералните агрегати.
Фигура 8.JPG
Фигура 8.JPG (20.78 KiB) Прегледано 2532 пъти
Речните отложения в Панагюрско са били обект на промиване на злато още от дълбока древност. В потвърждение на това се явяват останките от обработено злато (Фиг. 8). Съставът на златото на обецата е: Au=81,40%; Ag=17,11%; Cu=0,79%; Fe = 0,70%. Химичният му състав отговаря на златото в речните отложения от р. Луда Яна. Рентгеноструктурният анализ показа идентичност между тях. Следователно за изработването на златни бижута в древността е използвано разсипното злато, без добавяне на странични примеси.
Заключение
Минераложките особености на златото от речните отложения в Панагюрско показват, че източници на разсипното злато са предимно медните находища в района и техните зони на окисление, кварц-сулфидните жили и стари разсипи, които представляват междинни колектори. Златинките в преобладаващата си част са с малки размери от 0,1 до 0,5 mm.
Преобладаващата част от златинките са добре загладени и полузагладени, което съответства на малките му размери и е доказателство за разнообразния източник на злато. Ръбестото злато постъпва от коренни находища, а добре заобленото – от междинни колектори.
В речните отложения са отложени златинки с разнороден състав, разнообразни размери, морфология и нееднороден строеж. Това дава основание да се предположи, че коренните източници на злато в Панагюрско са различни. Значителна част от златото постъпва от междинни колектори.
Особено подходящи условия за образуването и натрупването на наносни материали съществуват по дължината на палеодолините на р. Тополница, Панагюрска Луда Яна и Баня-Попинското долинно разширение.
Едни от най-перспективните участъци за проучване на златоносни разсипи са Дълбокото дере в района, където пресича Банската разломна зона, и заливната тераса на р. Луда Яна в Баня-Попинското долинно разширение. Големината на златинките е от 0.01 до 0.05 мм и те обикновено са като неправилни зърна, пластинки и люспици с характерен метален блясък и златисто-жълт цвят.
Проломните долини на Меченска река и Панагюрска Луда Яна са били сериозна преграда за транспортирането на златосъдържащи наноси от Същинскосредногорския масив в южна посока.
Особено благоприятни възможности за експлоатация на коренно злато съществуват в обсега на Петеловата вулкано-куполна морфоструктура,
а чрез съпътстваща технология - и на разсипно злато в нейната периферия по дължината на речнодолинната мрежа. Освен това залагането на няколко модерни технологии (драги) в някои от най-перспективните участъци, богати на разсипно злато, няма да доведе до сериозни екологични нарушения на поземления фонд.
=================================================================================================================
Тази статия е преработка на статията “МИНЕРАЛОЖКИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗЛАТО ОТ РЕЧНИТЕ ОТЛОЖЕНИЯ В ПАНАГЮРСКО”, автор Маргарита Токмакчиева, поместена в ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 48, Св. I, Геология и геофизика, 2005 г. http://www.mgu.bg/sessions/05/1/mtokmakchieva.pdf
Целта на преработката е строгия професионален език на учените да бъде адаптиран към една по-широка аудитория, като при това се запази в достатъчна степен високата информативност на материала.
Като изразявам огромното си уважение и възхищение към труда и постиженията на тези, които съм недостоен да нарека колеги, надявам се да не бъда прекалено строго съден за преработката на статията им. Достиженията на светлите умове на нашата наука трябва, по мое твърдо убеждение, да бъдат всячески показвани и популяризирани. Само така можем да запазим все по-необходимото ни себеуважение и принадлежност към българската нация във все по-глобализиращия се свят.
Георги
Аватар
redshift
ЛЮБИТЕЛ
ЛЮБИТЕЛ
 
Мнения: 66
Регистриран на: Пон Юли 02, 2012 5:52 pm
Местоположение: София

Назад към Самородно злато

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

IT Новини
Гласувайте за BG-DRAGA в БГ чарт
Уеб директория
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове