Собствено Търсене

паница за промиване на злато

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот КАЯ » Сря Май 29, 2013 10:10 am

Който с каквото е свикнал си го смята за добро. За майтап и показно и аз съм мил шлих с лопата, но домашна.
Като свикнеш нещо и го смениш с друг тип първите движения са ти терсене, но после свикваш и с него. Разбира се трябва да имаш известен опит за да може с лекота да се прехвърляш на различни прибори. Един колега миеше с легенче /пластмасово/ от детско самосвалче и си го имаше за най-доброто.
Да промиваш злато ще се научиш за часове, но да го намираш се учиш постоянно.
Аватар
КАЯ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
 
Мнения: 1637
Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 1:41 am
Местоположение: София

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот GOLDENBOY13 » Сря Май 29, 2013 8:14 pm

Абе Джоко, Найк, Стояне....какво имат моите "милиони" общо с легена за промиване и с пана, освен това, че виждам от друг ъгъл нещата и това е само в положителна насока. На никой не преча освен на вас. Реагирах относно вашето отношение към новака смятам че е въпрос на култура а не на милиони. Темата е именно за начинаещи, защото те на-правилно ще определят как и с какво е по-добре. Едно е сигурно, че легена /пана/ е крайния уред, без който е немислимо визализирането на крайния резултат. Интересното е че когато разговарям с новаци в хобито, никой не споменава за друго освен специалния пан и смятам че е въпрос на време, когато дървени и пластмасови легени и копанки да останат в историята и ще имат заслужено място. Все каня да ида в родната си къща на тавана и да сваля дървеното корито и улея на дядо ми и да го окача в офиса като сувенир.
Какъвто човека, такава и речта му.
Аватар
GOLDENBOY13
ЗНАЕЩ
ЗНАЕЩ
 
Мнения: 493
Регистриран на: Сря Юни 20, 2012 6:23 am

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот КАЯ » Сря Май 29, 2013 9:27 pm

Andrey13 написа:Интересното е че когато разговарям с новаци в хобито, никой не споменава за друго освен специалния пан

Към това няма просто какво да се добави за отговор.
Да промиваш злато ще се научиш за часове, но да го намираш се учиш постоянно.
Аватар
КАЯ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
 
Мнения: 1637
Регистриран на: Пет Мар 30, 2012 1:41 am
Местоположение: София

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот naik » Сря Май 29, 2013 9:51 pm

Andrey13 написа:Аз съм ловец и ходя на лов в едно планинско село. Винаги съм се чудел на един колега, как може да ходи зимата на лов по гумени цървули и плетени калци. Казва че му е сухо и топло, в което съм сигурен а и не вярвам да няма 20 лева за гумени ботуши. Интересното е че аз мръзна с маркови скъпи обувки и няма как да ходя с гумени цървули и калци :grin: Е друг е въпроса, че моите обувки ме защитават от контузии и не се хлъзгат, но това колегата не го знае и няма как да го разбере, защото никога няма да си купи такива не от недоимък, а защото е селянин и мисли като такъв. Всъщност разни хора...разни идеали.По отношение на легена наистина съм убеден че специалния е по-добър от гладките за пране и т.н. Отначало и аз опитвах, но след като си купих специален....разликата е очевадна. Дори намерих недостатъци и за това наченах да разработя нов с нови възможности. Естествено въпроса с избора е личен и въпрос на предпочитание, което няма как да е еднакво. Иначе имал съм и Вартбуг с който съм ходил до Варна, но сега е просто небивалица и няма как да стане. Причините ги знаем. С легена за плавене е същото.
p.s. Колеги, не знам защо ме раграничавате и ме слагате в някаква отделна графа. И аз ходя по реките и деретата с раница, леген и лопата. И ми доставя удоволтвие макар че съм убеден, че това което евентуално намеря ще е нищо като пари, но е нещо което не можеш да си го купиш. Казва се здраве, спокойствие и релакс.

Андрей, прочети си много внимателно това което си написал и ще разбереш това което искаме да кажем със Жоре. y8y8y8
п.с. Бъди жив и здрав и не забравяй,че живота е стрелка на часовник и тя се върти. 2в34я1
Роден за риболов но принуден да работи
Аватар
naik
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
 
Мнения: 580
Регистриран на: Нед Апр 22, 2012 5:15 pm
Местоположение: София

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот Stoian » Чет Май 30, 2013 10:11 am

Andrey13 написа:Интересното е че когато разговарям с новаци в хобито, никой не споменава за друго освен специалния пан



y1y1y1 Гениално y1y1y1 .Следващият път като започвам нов проект ще се посъветвам с общите работници във фирмата y2y2y2

Не целя да обидя с тази аналогия новите колеги .
Ако някой те измами един път - то това е негова грешка . Но ако някои те измами два пъти - то това вече е твоя грешка .
Stoian
ЗНАЕЩ
ЗНАЕЩ
 
Мнения: 258
Регистриран на: Нед Мар 11, 2012 11:24 am

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот haplio » Чет Май 30, 2013 10:16 am

Айде да се спрете вече!
Аватар
haplio
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
 
Мнения: 514
Регистриран на: Вто Мар 13, 2012 9:26 am
Местоположение: София

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот jokko1 » Чет Май 30, 2013 12:51 pm

haplio написа:Айде да се спрете вече!

Спирам за винаги случая е безнадежден.

ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА


Синът служеше в едно от чуждестранните агентства в Цариград. Бащата, дядо Петко Белокръвчанина, живееше в едно село в Северна България; ако и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържа бабичката си и своето бедно, жалко съществувание.
Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище. Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайно детето беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслата локва, детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото, с друга за четината и искало непремешю да го възседне; да го яхне не могло, но успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпане, и след като му стоварва десетина оки бой на гърба, гурнала го в коритото с ризката заедно: първата вода се превръща на боза, втората на непрозрачна мътилка, че трета, че четвърта, та чак петата вода се избистря и из нея изскача едно чистичко, черноокичко, хубавичко бяло-червено момченце, с живи, хитри очички. Седи хубавецът в натура срещу огъня, седи и майка му отстрана и му суши ризката. Хем я суши, хем по-гледва чедото си и май-май че се съмнява дали е туй нейното чедо, дали не е. Облича му ризката и го изважда да се припече на слънце и да му изпощи главицата. Свършва и тази операция, причесва му косата и баш в тази минута се зачуват звънци; от завоя изскоква един файтон и спира до тяхната къща, на кръчмата. Консулът.
- Хайде, мама, иди сега при оня чичо - учеше майката чедото си, - иди при него и му кажи: "Чичо, дай пет пари."
И отиде момченцето. Консулът беше извадил от чантата си закуски и си подкрепяваше силите. Детето се изправи недалеч от масата и като захапа пръст, следеше хапките на пътника и подсмърчаше. Консулът го забележи и зачудено впери очи в него - за пръв път му се падаше случай да срещне такова чисто дете из нашите села, чисто и хубавичко. То хувички ги има много, но не личат чъртите им под нечистотиите, които покриват цялото им тяло.
- Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.
Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.
- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.
Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:
- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами.
- Как ти е името? Как те викат? - попитаха детето.
- Ристу! - отговори то.
Гавазинът обясни, че името на детето е Христо.
Дали по някои частни, семейни обстоятелства, дали по племенна симпатия (консулът беше славянин) - кой знай, но той усети едно влечение, смесено с жалост, към туй хубавичко, бедно българче и в няколко минути в ума му се роди една блага идея; роди се, разви се и израсте в цял план: да вземе със себе си и да възпита това дете.
Гавазинът повика майка му, майката повика баща му и се почнаха преговорите. Цял час се продължаваха увещанията. Дойде и кметът, дойдоха и други селяни; почнаха и те да придумват родителите и най-сетне с черпня, със сълзи убедиха ги да дадат чедото си на консула, да се изучи, да стане човек, та да видят и те покой на стари години.
Седна консулът във файтона, намести при себе си малкото селянче, зави го с един шал; трепнаха конете, дръпнаха звънците и в един облак прах изчезнаха пътниците...

* * *

Консулът не прати Христа веднага в странство, защото не искаше да го оттръгне от родната му почва; а го остави цели пет години в българско училище. От време на време той го караше да пише на родигелите си, а заедно с писмата притуряше и по нещо армаганец. Като свърши българското училище, Христо замина да следва наука в странство. Настаниха го в един пансион и го зачислиха в гимназията. Облече Христо красива униформа със златни копчета, фотографира се и изпрати боядисан портрет на родителите си. То беше радост, то беше гордост за тия бедни селяни да гледат, да целуват този портрет, да го сочат на който мине-замине...
Христо се подписваше отпърво в писмата си: "Ващ покорен син - Христо" и описваше надълго и нашироко живота си в пансиона. Сетне почна да пише по-кратки и по-сухи писма с подпис: "Ваш син - Христофор". Още по-сетне писмата захванаха да се явяват по-рядко и по-рядко. Най-подир обади се той, когато постъпи в Института за възточните езици с едно писъмце в няколко реда, подписано: "Ваш - Хр. Белокровский", и след туй вече не чуха какво става с него...
А ето какво стана: гурна се Христо с главата надолу в кипящото море на шумното гостоприемно общество и когато вълните го изтласкали на един бряг, той се сети разделен с цяло море от своето минало. - Той сам повярва, че е аристократ.
"Пази боже сляпо да прогледа!" - казва българската поговорка и много на място го казва. Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца - простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие...
Господин Белокровский свърши института. Консулът, престарял вече, продължаваше да го поддържа до последния ден на курса и сетне, като го снабди с нужните средства, препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел, а когато последният му заяви, че е готов да му по-могне само под условие, че ще се завърне на родината си, нашият дипломат му написа едно грубо писмо в което заяваваше, че прекъсва с него по-нататъшните сношения. Консулът и тук не се обезкуражи, той дълго време е служил на Възток и е запознат с грубостта и невъзпитаиието на възточните хора, и за да изпълни дълга си докрай, той употреби влиянието си и изходатайствува за Белокровский място в едно от агентствата в Цариград.

* * *

Ходят българи търговци в Цариград, овни продават. Като се срещнат с тогоз, с оногоз, от дума на дума научават се, че в еди-кое си консулато. има един българин, Белокровский, барабар с консула. Връщат се търговцнте в България, ходят по селата и сбират овни, па тук приказка, там приказка и в България се разчува, че в еди-кое си консулство в Цариград има българин, Белокровский, барабар с консула. Разчува се и в дядо Петковото село.
- Кой ще бъде този Белокровский? А бре, селяни, да не е на дяда Петка Белокръвчанина детето бре?...
Питат дяда Петка:
- Ох, не зная, дядовото, не зная; писа ми едно време, писа, па престана; за консул се учеше, ама жив ли е, умрял ли е, не зная.
- Жив е, дядо Петко, жив е. В еди-кое си консулато в Цариград бил, барабар с консула.
- Истина ли бре, селяни?
- Истина, дядо Петко!...

* * *

Продаде дядо Петко една нивица, взе някоя пара, нарами торба с хляб, хвана тоягата и "Сбогом, жено! - Прощавайте, селяни!" - Сбогом, мъжо! - На добър час, дядо Петко! - и замина за Цариград... Прегърбен от трудове и неволи, прегърбен от старини, крачи дядо Петко към... Цариград!... Стига Габрово, заминува го, поемва Балкана... Ох, чедо! Мило си, чедо!...Превалява Св. Никола, минува Шипка, Казанлък, Загора... Спира се, почива, похапва, поспива и пак закрачва...
- Далеч ли е, чичо, Цариград? - пита дядо Петко работните селяни.
- Далеч е, дядо, далеч е! Ами за какво си се наканил чак до Цариград, дядо?
- Син имам там, дядовото, снн, барабар с консула е там, в консулатото!..
Стига дядо Петко Едрене. Град голям, като плъзнал оня ти свят - да се замае главата на човека!... Вижда старецът една чешма, спира се, мокри си вкокалените опинци, ръси си студена вода на главата, поседва да почине малко на кьошка около шадравана и пак закрачва напред. Пита, разпитва и християни, и турци накъде е Цариградският път и бърза да излезе вън от града и там, на полето, да подкрепи със сън старческите си сили. Сипнала несипнала зора, става дядо Петко, попретегне се, поизпращят вкочанените стави, нарами торбицата и пак повлачи подбитите нозе...
- Далеч ли е, аго, Цариград!
- Далеч е, дядо, далеч е!...
Многи мина, малко остана. Напряга бедният старец последните сили и пристъпва... Минуват още ден, два, пет дена, гледа странникът - сегиз-тогиз железница изфучи край него и се изгуби из мъглата... Ех, где да е дядо вътре, досега би видял чедото си, би му се нарадвал!... Ама сиромах е дядо, не може да плати за железница... Минуват още два дни...
- Далеч ли е, аго, Цариград?
- Близо е, дядо, близо е, половина ден път!
- Да си жив аго, за добрата дума! - отговаря дядо Петко - и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замръква пред самия град.
Уморен е дядо Петко, но хваща ли го сън?... 3адреме малко и ето чедото му, Христо, изпъкне пред очите му, таквози, каквото си го знае на портрета, с жълти копчета, па се спусне да го прегърне и... стресне се дядо, пробужда се. Пак задреме, и ето чедото му Христо, по ризичка, зацапаничко и на кълчищената риза жълти копчета...и тези копчета све-тят, бляскат... смеят се, всичките копчета се смеят... не, не се смеят, ами дрънчат, дрънчат като звънци... много, много звънци... облаци прах... и в праха звънци... и дядо тича подир звънците, тичат след него и селяните и викат, хеей, беей!.. Тича дядо и ха да стигне звънците, спъва се в една купчина жълти копчета, копчетата се пръскат и почват да дрънкат и се смеят... Стрясва се дядо Петко, събужда се, зора едва-едва се сипва, а около него по полето цяло стадо овни, дрънчат със звънците и блеят. Стана старецът, нарами торбица, прекръсти се и след малко потъна в спящите още улици на грамадния град. Видя той едно кафене отворено, слугата по чехли полива с ибрик и подмита пред вратата, между кьошка, на който бяха насядали вече някои ранобудни старци-турци. Отби се и дядо Петко:
- Сабах-хаир-олсун!
- Аллах-разъ-олсун! - отговарят старците и сторват място за нашия пътник.
От дума на дума, разприказват се, разпитват го откъде е, защо е дошъл. Дядо Петко им разправя, че е дошъл при сина си, който е барабар с консула, в еди-кое си консулато. Турците го похвалват, че е отхранил таквози чедо, и му поръчват кафе. Изпива дядо кафето, изпушва лула тютюн, дават му турците едно момче да го заведе чак до консулатото...
Дядо Петко влезе в консулатото. Гавазинът го погледна отвисоко, но сетне се смекчи, като у каза старецът, че е баща на Белокровский.
Той спи още, дядо, ще почакаш един час - каза му гавазинът, българин, и го въведе в стаята на портиерина, гдето го гостиха с чай.
- Ами защо спи още, нали съмна отдавна? Да не е нещо болен? - пита със стегнато сърце старецът.
- Не е болен, дядо, здрав е. Те така спят, големците - отговаря гавазинът.
- Ами че той големец ли е? - пита дядо Петко и сърцето му трепери от радост, чаят се разлива от чашата и попарва ръката на дядо, но той не сеща.
- Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син.
- Големец, а? Хе, хе, хе! - сърцето на дяда Петка ще изхвръкне. - Ами той не ви ли е говорил нещо за мене... а?...
- Не ни е говорил, дядо, той с нас много-много не приказва. Все с консулите има работи.
- Тъй, а? С консулите? Хе, хе, хе!... Ами с пашата приказва ли? - пита старецът, като се наслаждава предварително от отговора.
- Кой ти гледа пашите, той с везиря приказва.
- С везиря! Па има хас да речеш, че и със султана приказва - пуща предпазливо блаженият старец.
- Разбира се, че и със султана.
- И със султ... - сълзите задавиха стареца, не може той да понесе толкова щастие и руква неудържим поток от радостни, блажени сълзи.
Звънецът възвести пробужданего на големеца. След половина час, когато слугата му внесе чай, гавазинът, последван от дяда Петка, почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата, за да излезе по-ефектен сюрприз... И реши да почука на вратата и да въведе бащата без предварителен доклад. И наистина почука, отвори вратата и бутна дядо Христо в стаята...
- Баща ви, ваше високоблагородие! - извика тържествено гавазинът. Докторът остана като гръмнат, изтърва чашата с чая... и колебанието му трая само една секунда... Той скочи от стола си и като изгледа с най-голямо презрение баща си, изрева:
- Как?! Как ти смееш да ми водиш в кабинета такива....
- Христо!... Чедо!... - изтръгна от гърдите си дядо Петко.
- Изведи го! - кресна докторът с разтреперан глас и като грабна от масата една шепа пари, подаде ги грубо на гавазина и му изръмжа със стиснати зъби: - На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?
- Слушам, ваше високоблагородие!...
И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата.

Пази боже сляпо да прогледа!




Извинявайте за спама.
Последна промяна jokko1 на Чет Май 30, 2013 6:31 pm, променена общо 1 път
Напъни се. Помисли малко!!!
Аватар
jokko1
ЗНАЕЩ
ЗНАЕЩ
 
Мнения: 285
Регистриран на: Пет Мар 09, 2012 7:45 pm
Местоположение: София

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот Stoian » Чет Май 30, 2013 12:55 pm

jokko1 написа:
haplio написа:Айде да се спрете вече!

Спирам за винаги случая е безнадежден.




Аз също няма какво повече да напиша С по-горният пост не целя да обидя никой. Успех на всички колеги и кой както може нека така да си промива , важен е крайният резултат ако ще да е постигнат и със шепи само .
Ако някой те измами един път - то това е негова грешка . Но ако някои те измами два пъти - то това вече е твоя грешка .
Stoian
ЗНАЕЩ
ЗНАЕЩ
 
Мнения: 258
Регистриран на: Нед Мар 11, 2012 11:24 am

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот haplio » Чет Май 30, 2013 12:59 pm

Stoian написа:С по-горният пост не целя да обидя никой.


Щото може би аз не съм разбрал - като не целиш да обидиш някой, какво точно целеше!?
Аватар
haplio
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
МАЙСТОР-ТЪРСАЧ
 
Мнения: 514
Регистриран на: Вто Мар 13, 2012 9:26 am
Местоположение: София

Re: паница за промиване на злато

Мнениеот GOLDENBOY13 » Чет Май 30, 2013 8:01 pm

Причината е че страстите са горещи. Нищо чудно! Едно време около златото масово са се гърмяли.
В риск и мен да ме гръмнат, ще продължа по темата. Като метод за сепариране на злато пана е най-достъпен евтин и лесен за начало. За това може да се откроят няколко вида. За проби, за обработка на шлих и за финно сепариране. За проби ползвам голям пан с решетка и едро сито, за да ми е по леко и бързо . За обработка на концентрата от сепаратора малък пан с капани. А за финно съм си направил на струг малък плитък с кръгли канали с дълбочина 0.5 мм. Всеки стругар може да го избайца от пласмасова чиния.
Какъвто човека, такава и речта му.
Аватар
GOLDENBOY13
ЗНАЕЩ
ЗНАЕЩ
 
Мнения: 493
Регистриран на: Сря Юни 20, 2012 6:23 am

ПредишнаСледваща

Назад към Начини и пособия за промиване на речно злато

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

IT Новини
Гласувайте за BG-DRAGA в БГ чарт
Уеб директория
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове